|
|
|
Педагогически курс поставя началото на висшето образование у нас. Той се открива на 1 октомври 1888 г. към Първа мъжка гимназия в София с наредба на тогавашния министър на просвещението Тодор Иванчев.
За създаването му от бюджета на Министерството на народното просвещение са отпуснати 5000 лева.
Целта му е да дава висше образование и да подготвя учители. Със закон курсът е преименуван във Висше училище, а след още 15 години – през 1904 г., в Университет – Софийски университет.
Първият ректор е Александър Тодоров – Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет, преподавател по езикознание, диалектология и славянска филология.
Сред преподавателите са Любомир Милетич и Иван Георгов.
Първите студенти са 43-ма мъже, от които 28 учат история и 15 – славянска филология.
През 1947-1952 г. Народното събрание приема закони, с които отделя факултети от структурата на Софийския университет. Те поставят началото на нови, самостоятелни висши училища. След 10 ноември 1989 г. с решение на Академичния съвет в структурата на СУ са възстановени Богословският, Стопанският и Медицинският факултети.
Централната сграда на Алма матер е сред архитектурните забележителности на София. Строежът на централното крило започва през 1924 и завършва през 1934 г. по проект на френския арх. Бреансон. Вторият етап на строителството завършва северното и южното крило по проекти на арх. Любен Константинов.
Днес в България има 52 академии, университети, висши училища, колежи. |
|
Образование 
